НАЧАЛОНОВИНИКЛУБ ГАЛЕРИЯФЕНКЛУБФОРУМ
  • Последни новини
  • Обзор след мача
  • Какво пише пресата
  • Интервюта с футболисти
  • Мнението на Фъргюсън
  • Феновете говорят



Блог: Юнайтед спечели със спокойствие
Понеделник, 30 Август 2010 17:12 | от: Пепа Запрянова
"Няма лесни мачове във Висшата Лига." Колко пъти сте чували това? След съботните събития на Олд Трафорд, обаче, спокойно можем да не се съгласим с този мит.

Всеки който гледа мача знаеше, че Юнайтед може да спечели и спечели с пестелива игра. Уест Хям изиграха 90 минути в които по никакъв начин не успяха да затруднят момчетата на Сър Алекс. Този сезон може да се окаже доста дълъг за отбора от източен Лондон. Но нека не позволим на лошото представяне на "Чуковете" да засенчи добрата игра на Юнайтед.

Нани бе избран за Играч на мач и разбираемо защо. Когато говорих с него за MUTV след мача, той бе разочарован, че не успя да отбележи повече от един гол. Бе радостен от страхотното си попадение за 2:0, но добре знаеше че имаше шанса да отбележи повече.

По-специално, онзи запомнящ се момент, когато Гигс и Скоулс заедно направиха шпагат за да отнемат топката от Скот Паркър в средата на терена, а след това Скоулс подаде към Гигс, който с чудесен дълъг пас я изпрати към Нани, чийто прехвърлящ удар обаче мина над напречната греда, вместо да се оплете в мрежата. Това щеше да реши мача още през първото полувреме. Но, срещу Уест Хям видяхме доста признаци че Нани ще успее да изиграе повече последователни срещи показвайки най-доброто от себе си, в сравнение с втората част на миналия сезон.

Не може да пропуснем представянето и на Димитър Бербатов и Неманя Видич. Един колега в MUTV дори определени изпълнението на Бербатов като "стил Кантона." Наистина прекрасен гол, но освен това сигурно сте видели, че българинът участваше във всяка една атака. Беше навсякъде по терена и показа прекрасните си умения. Акробатичното му воле за третия гол на Юнайтед беше черешката на тортата в неговото представяне, изпълнено с въображение и прозорливост. В миналото беше тенденция той да бъде критикуван след мача, но засега не съм чул и една лоша дума за играта му в събота.

На другия край на терена, видяхме защо една от най-важните задачи на Юнайтед през лятото бе подписване на нов 4-годишен договор с Няманя Видич. Сърбинът сложи Карлтън Коул в малкия си джоб. Господстващо представяне в защита, подплатено с няколко страхотни шпагата, когато Коул се опитваше да застраши вратата на Червените Дяволи. На нападателя на Англия сигурно му прилошаваше при вида на Видич, който не го остави да диша в събота. Дори, може би очакваше Вида да стои до него в автобуса за Лондон!

Не се заблуждавайте обаче, няма да ни бъде толкова лесно след паузата за нациолните отбори, когато Юнайтед се изправи срещу Евертън, Рейнджърс и Ливърпул.

Стюърт Гарднър, MUTV

Забележка: Съдържанието в този материал изразява личното мнение на автора му и не рефлектира задължително върху мнението на Футболен Клуб Манчестър Юнайтед.


www.manutd-bulgaria.com
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
( 16 Votes )
Коментирай (3 Коментари)
 
Блог: Почти перфектен ден
Понеделник, 23 Август 2010 15:58 | от: Пепа Запрянова
Бяхме толкова близо до перфектния неделен ден. Спечелената точка на "Крейвън Котидж" не е най-лошият резултат на света - имайки предвид двете загуби в последни два сезона, но определено нещата можеха да се развият по много по-добър начин.

Опитвам се да убедя себе си, че вместо да бъда прекалено разочарован от изпуснатата победа, то трябва да се радвам, че видях толкова отворен двубой, който неутралните зрители определено са харесали. Проблемът е, че аз не съм неутрален. Честно казано, по-скоро предпочитам на наблюдавам един скучен мач с трите точки за Юнайтед в края му.

Всъщност, няма как да отречем, че Фулъм заслужаваха точката. След края на двубоя, мениджърът ми каза, че победа би поласкала Юнайтед. Но той също бе разочарован от равенството, което окачестви като "глупаво загубени точки." С чудесните резултати, които Челси постига, победи са наистина нужни. Но не мисля, че може да се съди правилно за състояното на Челси, докато те не са изправят срещу отбор, който се отбранява добре. Така че да не се отчайваме.

Трябва да призная, че имам огромна слабост към Фулъм. За мен на посещението на "Крейвън Котдж" е най-доброто гостува през сезона. Със сигурност няма по-цивилизовано място във Висшата Лига. Приятна разходка по Темза на път за стадиона, изключителната любезност на хората във Фулъм. Има една къщурка, където играчите да се преобличат, малко странен ритуал преди мача на Мохамед Ал Файед, който прави почетна обиколка заедно с диктора на стадиона "Диди" Дейвид Хамилтън.

Друго, което прави гостуването във Фулъм приятно е, че има доста билети за феновете на Юнайтед. Имаше доста сериозен шум, идващ от "Пътни Едн" през целите 90 минути, подкрепата на феновете е забележителна. Но футболът има навика да ви удари там, където най-много боли и при пътуванете към дома всички бяхме унили.

Стюърт Гарднър, MUTV
Забележка: Съдържанието в този материал изразява личното мнение на автора му и не рефлектира задължително върху мнението на Футболен Клуб Манчестър Юнайтед.


www.manutd-bulgaria.com
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
( 13 Votes )
Коментирай (1 Коментари)
 
Юнайтед, имаше ли нужда от нови попълнения или не?
Неделя, 22 Август 2010 18:55 | от: Евгени Йорданов
Автор: Piece Of Mind
Не, нямаше нужда.

Лято. Жега. Всеки „червен дявол” нервно „прицъква” от сайт на сайт, за да се убеди, че слуховете от няколко седмици насам са станали реалност. Крещящи заглавия от сорта „Реал М чупи всякакви трансферни рекорди – дава 94 млн. за Роналдо” само наливат масло в огъня. Но агонията не свършва до тук – „the man we all adore” безславно се превръща в “money grabbing whore”, след като подписва с дразнещия и шумен съсед от Манчестър. След напускането на двама толкова важни за клуб играчи обикновено изникват хиляди въпроси, но най-често задаваните са: „Кой ще ги замести?” Сър Алекс стартира офанзива по закупуването на дясно крило и очакванията бяха, че новото попълнение ще бъде някои от калибър „Роналдо”. Вместо това, шотландецът изненада всички с добре представящият се в Уигън Антонио Валенсия. Подсигури се и с друго крило, но то фигурираше в графата „изгряващи таланти” – франзузинът Габриел Обертан.

Моето лично мнение е, че Юнайтед нямаше нужда от нови попълнения – имаше нужда от малко късмет, който в крайна сметка, след години подкрепа, ни обърна гръб. Думите ми са базирани на факти – една точка зад шампиона Челси и отпадане в Шампионската Лига от бъдещия финалист Байерн Мюнхен.

За да обоснова тезата си, ще анализирам всеки един пост. Редно е да се спомене първо вратарският – там е страшилището за всеки един нападател – „Летящият Холандец” или чисто и просто казано – Едвин ван Дер Саар. В началото на сезона беше с контузия на пръста, и след като здравословното му състояние се нормализира изникнаха проблеми касаещи жена му. Спряганият за титулярен вратар Бен Фостър се представи отчайващо, и беше в основата на загубата на някои важни точки. След като Сър Алекс загуби доверие в него, той даде възможност на полския страж Томаш Кушчак да се изяви. Моето мнение е, че полякът се представи блестящо! Притежава необходимият за вратар ръст, на няколко пъти при преки свободни удари се „разтегна”, за да спаси топката, и демонстрира завидни рефлекси. Убеден съм, че с преподписването на договора на ван Дер Саар, Сър Алекс цели обиграването на поляка и го гласи за фланелката с номер едно.

Въпреки че отборът на практика не успя да „събере” двамата титулярни защитници Рио Фърдинанд и Неманя Видич за повече от осем-девет официални мача, поради контузии, Манчестър Юнайтед е отборът с най-малко допуснати голове в първенството – 28. На няколко пъти, поради липсата на защитници, се наложи Флетчър и Карик да играят тази роля. Анализирайки индивидуалностите обаче се вижда, че тима разолага с едни от най-добрите на своя пост. В ляво играе неукротимият Евра – изиграл е средно по 50 мача за всяка една от последните три години. На всеки един играч се случва да натрупа умора и игровата му форма да спадне. Евра обаче не е от този тип – за три години да има най-много пет слабо-изиграни мача. Негов заместник, при една евентуална негова контузия, е бразилецът Фабио. Там може да играе и Ричи Дьо Лае. В центъра успешно си партнират Фърдинанд и Видич, а при евентуална контузия на един от двамата като резерва влиза Джонатан Евънс, който е готов за този пост дори и като титуляр. Безспорно доказал своите качества, той чака да дойде неговия момент. Уесли Браун макар и на възраст, понякога съумява да „покаже рогата си” и да отиграе феноменално някоя ситуация. В дясно ветеранът Гари Невил е на финалната права в своята блестяща футболна кариера като за негов заместник е почти готов Рафаел. Оставането на Гари още една година във футбола, е със същата цел, като тази на Едвин – обиграване на младока и подготвяне за титулярното място.

Полузащитата е ключът към успеха. Една халфова линия трябва да е еднакво добра както в защитен план така и в атакуващ. След напускането на Роналдо трябваше да се намери кой да запълни зейналата дупка. С това се нагърби Луис Антонио Валенсия и мога да кажа, че макар и съвсем различен тип играч, той се справи добре. Еквадорецът е играл в 49 мача, като в тях е отбелязал 7 гола и е направил 13 асистенции. И това е само в първия сезон! Макар и да разчита на еднообразни финтове, те са ефективни както сами се убеждаваме. В дефанзивен план е израстналият изключително много Дарън Флетчър, един от най-добрите на поста си за изминалата кампания. На тази позиция може да играе и Майкъл Карик, който от доста време не може да намери старата си форма. Тук се намира и Бог Скоулс, който въпреки че е на възраст от 35 години не забавя темпото и е в основата на добрата игра на отбора. Прецизните му дълги пасове, включването му от дълбочина дори и твърдата му игра са неща, които ще липсват на отбора, когато сложи край на спортната си кариера. Забелязвам, че Флетчър се нагърбва с някои от тях и до някъде успява да се справи. На този пост е и една от малкото ми критики към отбора – Дарън Гибсън. Той разполага с ограничен набор от качества – точен далечен удар, точен далечен удар и точен далечен удар. А да, и точен далечен удар. Някои даже го спрягаха за новия Кийн, но е на светлинни години от тази титла. Дано в бъдеще подобри дефанзивните си качества, и прихване някои нови от Скоулс. Личното ми мнение е, че не е за този тим, просто не се вписва в него. Неубедителният старт на сезона за Нани даде поле за изява на друго Божество – Раян Гигс. Той беше катализатора на отбора, направи няколко асистенции и вкара няколко гола. Точно тогава, когато се смяташе, че той се е преродил, счупи ръка и отсъства от терените за повече от месец. Разбираемо е, когато играч на възраст от 36 години отсъства за толкова дълъг период от време да загуби игрова форма, и точно това се случи с Раян. На негово място отново заигра неубедителният Нани. Но, това не беше същият Луиш Нани, който игра през началото на сезона, а един друг, намиращ се в отлична форма и с огромен хъс и желание за игра. Доказа своите възмонжности за по-малко от половин сезон и в момента са му възложени огромни надежди. Габриел Обертан от своя страна, загатна за качествата си в няколко мача, но заради конкуренцията на този пост не му се дава голям шанс за изява. За сметка на това се представя отлично във втория състав. Другото крило, Парк Джи Сунг е на приливи и отливи. Той е способен да направи един отчайващо слаб мач, а в следващия да направи асистенция, да вкара гол и да изтърве още два чисти – изобщо играч на мача. Това негово непостоянство го е превърнала в лимонка – не знаеш кога ще избухне, но когато това стане, тежко на врага.

Вярва се, че Бербатов е основната причина Тевез да напусне. Моето мнение е различно – просто Тевез е голям „чешит”, който няма угода. Бербатов е бил идеалното извинение за неговото напускане на отбора. Българинът не блясна с изяви през първия сезон, и върху плещите му се стовари огромна отговорност. Трябваше да докаже, че заслужава тези над 30 млн. паунда които бяха изхарчени за него. Но той така и не успя. Може би защото вече не се подвизаваше като централен нападател, а понякога играеше ролята на Скоулс – тази на плеймейкър, същевременно и втори нападател. Показа колко е техничен, колко добре умее пасчета и пр., но не показа, че може да вкарва голове. На десет мача един беше на ниво. Останалите правеше пасове наляво-надясно, колкото да се отърве от топката. Закупуването на Майкъл Оуен беше поредния уникален ход на „старата лисица”. Макар и бивш скаузър, Майкъл се раздаваше докрай и правеше всичко, което можеше за отбора. Няма да забравя как крещях като обезумял, когато вкара гола на Сити. Бях на седмото небе. Обаче славата му на чуплив играч се оправда на 28 Февруари, финалът за Карлинг, когато се контузи и отсъства от терените за няколко месеца. И тези няколко месеца всъщност вкараха пръчка в спиците. Тогава се контузи и Уейн Рууни, мотора на отбора. Намираше се в уникална форма и всичко, което правеше, беше направено с финес съчетан с груба сила. Макар че двете неща се изключват взаимно, Рууни успяваше – брилянтна техника със завидна физическа сила за ръста си плюс несравним голов нюх. Контузи се точно тогава, когато отбора беше на кръстопът – когато трябваше да поеме пътя към полуфиналите на Шампионската Лига и първото място в Премиършип или към отпадане от Байерн Мюнхен на ¼-финалите и почетното второ място в местното първенство.

На това се базира и моята теория, че отбора е пълен с качествени и доказани играчи, просто липсата на късмет „обърна колата”. За отбор като Манчестър Юнайтед преспокойно може да се каже, че миналия сезон беше провал, с оглед на единствения спечелен трофей, а именно Карлинг Къп, но не можем винаги да очакваме да печелим всичко, нали? Особено в тези времена, в които парите са футбол. Личните ми очаквания са, в следващите години английския футбол да отслабне в европейските форуми (Шампионска Лига и Лига Европа), тъй като в момента в испанския футбол се наливат сума пари. Факт е, че нашия отбор е в огромна финансова криза, и виси на косъм от последване на пресните следи оставени от Йоркшърския Лийдс Юнайтед. За това, ‘щем или не ‘щем ще бъдем ограничени от към трансфери на формирани големи звезди, а ще раждаме такива. Разполагаме с точните играчи, всичко е въпрос на време. Ако съумеем да запазим текущият състав, може би с една покупка, ще има две-три години суша, и след това машината ще се завърне с пълна сила.

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
( 14 Votes )
Коментирай (1 Коментари)
 
Юнайтед, имаше ли нужда от нови попълнения или не?
Неделя, 22 Август 2010 18:46 | от: Евгени Йорданов
Автор: Baev
Да, имаше нужда.

Фърги спиш!

Частицата светлина озарила отбора през щастливата 2008 година изпълни с надежди всички фенове на най-големия футболен клуб в света. Ако по това време някой ме беше попитал, дали Алекс Фъргюсън ще съумее да замени успешно легендите на отбора, бих му се изсмял. Сигурен бях, че две години по-късно ще виждам в очите на Гигс, Невил, Скоус, едно спокойствие, че имат достойни заместници. Да, ама не. В отбора има нещо сбъркано. Не само не подмени успешно старите пушки, но и разклати страшно поста на моите идоли Кантона и Бекъм, като продедe най-силния си играч Роналдо. Сега номер седем не тежи, просто не тежи! Сагата с напускането на Тевез така и не ми стана ясна. Изкараха се ред причини но нищо конкретно. Факт е, че това е сто процентова загуба на отбора. Тенденциозно от няколко години се купуват млади играчи за определено високи суми и след една година се продават на безценица или се дават под наем.

В крайна сметка се губят някъде и не стигат до първия състав. Фактите говорят, старите кърпят дупки колкото могат, но докога? От както съм фен на този отбор не съм се чувствал по- несигурен в крайния успех. Има нещо сбъркано в това ръководство. Не може безмилостната победоносна политика, да се срине така лесно след взимането на Шампионската лига през 2008г. Всичко трябваше да върви нагоре. Но дойде финансовата криза и за мен Сър Алекс е притиснат да стената, или прави страшно рискован реверанс към изведнъж затъналите собственици. От информацията с която разполагам, преди пет години Глейзър теглят заем от името на Манчестър Юнайтед от 540 милиона паунда и плащат 270 милиона собствени средства. Сега обаче всички заеми за този период, трикратно предоговаряни, са в размер на около 700 милиона паунда - 500 от банки и 200 от хедж фондове. Само лихвите по главницата са 67 млн. паунда. Балансът досега показва, че Глейзър не са платили нито цент от джоба си за нови играчи. Клубът е на печалба от само 7 млн. паунда от трансферите на играчи за последните три години и половина. Те дори си позволяват да харчат пари за договор, който тепърва започва да тече. Това лято влезе най-скъпата спонсорска сделка за реклама върху екипите. Юнайтед подписа 4-годишен договор с Aon, който ще донесе 80 млн. Собствениците обаче са похарчили почти половината от тази сума още преди той да е влязъл в сила. И най-непонятното е, че на фона на всичко това Сър Алекс излиза с изявления в които безрезервно подкрепя собствениците и уверява, че пари за трансфери има. За мен това е фарс който може да се обърне с пълна сила към най-успелия футболен мениджър, ако отбора не спечели нещо, защото глейзърите са евреи много повече, отколкото янки.

Клубът за тях е кокошка, която снася златни яйца. Купуват я на кредит. Напъват я здраво да снася за тях до припадък. Продават и пиленцата на Реал Мадрид или който даде повече. А накрая, като вземе да се амортизира, ще я продадат, ще върнат кредитите, и ще инкасират възвращаемост на вложените пари.

Затова, че „Фърги спиш!” Спиш, защото не даваш гласност на проблемите, които явно ги има.
Всичко това се отразява в пълната си сила и резултата е умишлено слаба трансферна политика. Поставяне на клуба в рискова зона. Не говоря за фалити, защото само икономически лаик може да излезе с подобно заключение. Ще страдат всички които ги боли истински за този клуб. Година след година, докато не дойде нов собственик.

Начетохме се на няколко парадокса. Излиза Гил и казва - "Мога да ви погледна в очите и да ви кажа направо, че ние имаме финансови средства за селекция и ще бъде направена такава". Ще ме извинява, но това не е селекция. Можеше да е, ако Роналдо и Тевез бяха още в отбора, но това не е селекция! Свидетели сме на един фарс, диктуван от затъналите собственици с участието на великия Фърги. Не ми се мисли какво би довело, ако гениалността на мениджъра му изневери. Самия треньор излезе преди дни и даде да се разбере, че приключва със селекцията с думите - „Нашата позиция е добра и ние сме доволни. Няма да има други нови футболисти”. Това ми звучи по-скоро като – Закрепихме нещата колкото можем с тези пари, сега остава да изкараме сезона.

Аз вярвам на гениалния Фъргюсън, но го правя със свито сърце. Защото знам, че нещата са на кантар. Стабилността на тима е крехка. Трябваше да се купят двама, трима опитни играчи. Сезона е тежък и отговорността е по-голяма от миналата година. Всички го знаем, самия сър Алекс го каза - „Това, което опитваш да направиш, е да се възстановиш от всяка загуба и да се опиташ да вдигнеш летвата през следващия сезон.” Само че с кого вдигнахме летвата?

Отбора все още разчита на милостта на Гигс, Скоус, Невил, ако щете и Фърдинанд. Но те не могат всяка година на сто процента! Не е честно да го искаме от тях. Те са дали достатъчно, но кой на тяхно място? Всички сме запознати колко мача играе водещ английски клуб в Премиършип за един сезон. Това са международни мачове, вътрешен шампионат и две купи. Трябва отбор с равностойни играчи и дълга скамейка. Освен Ернандес тази година не сме направили нищо. Смея да го твърдя, защото той е единствения който се доказа на международна сцена. В него виждам същия по сила трансфер като на Роналдо.

Половината отбор е на изживяване и не се прави нищо! Едвин ван дер Саар заключва вратата за последна година, въпреки, че беше на прага на отказване. Кой идва, ако се контузи? „Сър” Райън Джоузеф Гигс мъчи до дупка но едва ли ще играе като предната година. Вече трябваше да помага на отбора с ръководни функции, спокоен че има кой да го замести. Скоулс прави чудеса, но егоизъм ще е да искаме постоянство. Карик играе на приливи и отливи. Нищо общо с Кийн. Оуен не е истинския номер седем. Личното ми мнение, че като му го дадоха се изгавриха с легендарната седмица !

Нани израства слава Богу, но няма да може да избяга от южняшкия си манталитет. Бербатов започна добре, така се играе ако струваш 30 млн. Вижда се, че можело! За него няма да влизам в подробности. Искрено му желая да ми запуши устата в края на сезона и да си върна всичките думи назад. Само здраве и без контузии.

И стигам до най-критичната и незаменима фигура в отбора – Рууни. Брилянтен нападател, има голям ентусиазъм, бори се до последно и не се страхува от нищо. Всички знаем, какво следва ако се контузи. Шаш и паника в буквалния смисъл. Самия Фъргюсън даде да се разбере колко е важен като го пусна контузен в мача срещу Баерн, при наличието на здравия Бербатов. Сега с Ернандес в отбора нещата стават по-стабилни, но всичко е в сферата на вероятностите. Защото нападатели имаме, но когато дойдат трудните и решаващи мачове трябва рутина, младите прегарят бързо, трябва им още опит.

И като споменах важните и трудни мачове. На фона на всичките покупки които сътвориха големите отбори тази година, ние не направихме нищо. Болно ми е защото в Европа сме най-рискови от където и да погледнеш. Много неопитни има на скамейката и продължаваме да купуваме такива. Изпуснахме „цифра” играчи това лято, дори и без пари (Джо Коул). Половината ни отбор е една рискова зона в която ще бъдат хвърлени неопитни играчи. Резултата ще се види на пролет, защото тогава започват истинските битки в Европа.

Има нещо гнило на Sir Matt Busby Way! Юнайтед трябваше да купува за да запази стабилен отбора. В момента страшно рискува. Фъргюсън залага името си за да запази Глейзър, със слаба трансферна политика. Защото иначе глейзърови биха били буквално разпънати.

Истината е, че пари няма! Нови класни попълнения няма! Затова ще кръстя 2010 – Годината на риска! Един Бог знае какво ще излезе от това, но аз не съм оптимист!
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
( 16 Votes )
Коментирай (8 Коментари)
 
Десет причини това да бъде годината на Юнайтед
Понеделник, 09 Август 2010 15:30 | от: Пепа Запрянова
Екипът на клубното списание Inside United имат добро предчувствие за новия сезон. IU ви предлага 10 причини защо 2010/11 ще бъде нашата година...

1. Тежестта на историята - Откакто Сър Алекс спечели първата си титла начело на Юнайтед, само веднъж имаше период по-голям от една година (2004-2006) в който Червените Дяволи не успяха да спечелят златните медали в Премиършип. Така че по-добре не залагайте много за това Юнайтед да не стане шампион.

2. Гладът - Мениджърът винаги гледа футболистите си в очите преди сезонът да започне, за да види дали желанието за успех е още там, но едвали този път ще му бъде нужен допълнителен коз за да стимулира играчите си. Уверено победихме настоящите шампиони на "Уембли" в неделя и няма съмнение - искаме си трофея обратно!

3. Злочестото Световно първенство - Чичарито го оставяме настрана, но за другите национали на Юнайтед Модиалът бе изключително разочароващ. Защо това е добре ли? Първо - те ще бъдат изключително мотивирани да се върна на победния път и второ - получиха доста добра почивка, за да се оттърсят от разочарованието.

4. Няма как лошият късмет с контузиите да се повтори отново - със сигурност няма да прекараме зимата със само двама здрави защитници.

5. Помощ за Уейн - 30+ гола поделени между възраждащия се Бербатов и новото момче Чичарито.

6. Последно ура - Гигси, Скоулси, Нев и Едвин със сигурност ще искат още един златен медал преди (евентуално) да окачат бутонките на пирона (въпреки че се носят слухове, че Райън може би ще подпише нов договор до 2050г.)

7. Младите на преден план - новото поколение водено от Джони Евънс ще бъде от значение в състава на Юнайтед. Дръжте под око Рафаел, Фабио, Македа, Гибсън, Смолинг и Обертан, плюс евентуален пробив на един млад полузащитник Том Клевърли.

8. Джон О'Шей - Ирландецът определено липсва миналия сезон (имайки предвид, че през 2008/09 той изигра цели 54 мача) и имаме предчувствието, че през новата кампания той ще направи нещо изключително. Да кажем, победен гол на "Емирейтс".

9. Рууни все още се учи - 34-те гола след промяната на позицията показа, че футболният мозък на Уейн все още расте. Спря да бележи само в навечерието на Световното първенство (и на него) защото не бе възстановен напълно. Ще стане още по-добър.

10. Ние сме Юнайтед - не обичаме да сме втори.

www.manutd-bulgaria.com
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
( 32 Votes )
Коментирай (11 Коментари)
 
Още статии...
  • Анкета: Рууни и Ернандес предпочитана двойка нападатели
  • Koe е по-необходимо на отбора - централен нападател или офанзивен халф?
  • Koe е по-необходимо на отбора - централен нападател или офанзивен халф?
  • Блог: Направен за Америка
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL
КЛУБ